Л. Шумарова	11.05.2003 Спомен за Блага Димитрова
	На 2 май тази година, на 81-годишна възраст почина известната българска поетеса, белетрист, драматург, преводач и общественик Блага Димитрова.

 "Отива си честността и чистотата, благородството и щедростта, отива си една голяма българка, една голяма жена, отива си един творец, който вгради себе си в българската култура, отива си нещо голямо и непрежалимо". С тези думи на Гергина Тончева, директор на Националната Гимназия за Древни Езици и Култура, десетки граждани, политици и интелектуалци отдадоха последна почит на Блага Димитрова в църквата "Света Параскева" в столицата.

Родена на 2 януари 1922 година в Бяла Слатина, Блага Димитрова отрасва във Велико Търново в семейство на музиканти и по-късно поетесата прави своето признание: "Музиката ми възвръща хармонията сред растящата дисхармония". Първите си истински стихотворения Блага Димитрова пише като ученичка в Класическата гимназия в София. През 1945 година тя завършва славянска филология в СУ, а по-късно защитава дисертация на тема "Маяковски и българската поезия" в Литературния институт "Максим Горки" в Москва. Дълги години работи като редактор и преводач в различни вестници, списания и издателства. От 1950 до 1958 година е редактор в списание "Септември", но за две години напуска редакцията и отива по строежите в Родопите, откъдето черпи впечатления за стихове, поеми и най-вече за своето първо произведение в проза - романа "Пътуване към себе си", който се нарежда сред най-известните й книги заедно с "Отклонение", "Страшният съд", "Лавина" и забранената по време на тоталитарния режим "Лице". Издава стихосбирките: "До утре", "Светът в шепа", "Обратно време", "Осъдени на любов", "Как".

През 1987 година участва в създаването на "Литературно-художествен кръг – 39-те" и е сред учредителите на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България. През тези години, когато надига глас в защита на правата на човека, й се отнема възможността да публикува творбите си. През 1989 година участва в създаването на обществен Комитет по екологична защита на Русе, а през 1991 година се явява в подкрепа на гладната стачка на 39-те депутати от ВНС, обявили се против подписването на Конституцията. През октомври 1991 година Блага Димитрова става народен представител в 36-ото Народно събрание с листата на СДС. Тя е депутат до януари 1992 година, когато е избрана за първата жена вицепрезидент на България.

За богатата й и неуморна творческа дейност Блага Димитрова е била удостоявана с множество награди, сред които и най-високото държавно отличие орден "Стара планина"-първа степен. Последната й стихосбирка e "Нощна лампа сред бял ден", а през март тази година в НДК бе представен първият от общо 22 тома с нейни събрани съчинения, чиито съставител е съпругът й Йордан Василев.

Приживе Блага Димитрова посочва словото като главен обект на творческите си търсения и казва: “Вярвам, че чрез словото ще продължа живота на душата си”.

Още през 1958 година тя споделя пред света своя порив и копнеж:

Не закриляна да съм, а окрилена.
Не загърната, а с дух разгърнат цял.
Не зад нечий гръб, на завет приютена,
а до рамо срещу вятър завилнял.

С живота си Блага Димитрова доказа истиността на този свой стих.

Поклон пред светлата й памет!

Л. Шумарова	11.05.2003 11 май – Ден на майката Автор: Веселина Николаева
	Един ден на признание, уважение и преклонение пред вечната, неповторимата, незаменимата. Тази, която зовем в родилните си болки.

Мама, първата думичка, която произнася едва проходилото дете.

Мама, която е винаги до нас в болката, защото нейното рамо успокоява.

Мама, която прелива от радост, когато детето й успява. Тогава очите й излъчват светлина. Погрешна ли е стъпката на рожбата, болката й се открива пак в очите.

Мама, която всекичасно със своя пример, съвети и насоки изгражда добрия човек за обществото.

До късно вечер майката споделя тревогите на своя съпруг и в късния час казва усмихната: “Хайде сега да почиваме, а може утринта да ни донесе нещо добро!”

И в най-затънтеното кътче ще я намерим уравновесена и мъдра. Тя не проявява крайности. Напътства кротко, отсъжда умно.

А заглеждали ли сте се в ръцете й?

Нежни или захабени, те са най-неуморните ръце. С любов придържат несигурната детска ръчичка да изпише вярно и красиво всяка буквичка. Те плетат пуловерчета, редят красиви фигури в плетива и шевици, за да е уютен домът й. Перат всеки ден, успокояват, докато вадят трънче от детската петичка. Превързват ударено колянце, разсаждат цветя, защото майката винаги е била естет. Ласкави и бързи, майчините ръце са най-прекрасните! За майката народът казва: “Тя има умни ръце.”

Майката ляга вечер последна, първа става сутрин, усмихната и бодра, с пожелания за хубав ден към всеки.

Тя вярва в доброто бъдеще на децата си, защото тя – вечната весталка е поставила солидни основи на възпитанието – труд, ученолюбие, взаимопомощ. “Ще порастнете отговорни и предприемчиви. Синовете ми ще доведат нови дъщери, а дъщерите – още синове. Домът ни ще се пълни с внучета и аз отново ще насочвам несигурни стъпки. Отново ще разказвам, че най-хубаво е Отечеството, най-желаният живот – животът в мир, най-прекрасното занимание – трудът, най-ценната дружба – вярната, най-нужната обич – искрената.” Така, като в тайнствена приказка, тя насажда привързаност и взаимопомощ между децата си: “Помагайте си в труден момент, кой с каквото може, с любов, която не се забравя.”

Заръката й: “Обичайте живота не само през май. Обичайте го и с неговия декември и знайте, че ако няма декември, вие не бихте могли да почувствате обаянието на май. Хубаво е през май, но декември ни поучава повече.”

Вниманието на майката е насочено и към обществения живот. Тя е добре осведомена, има отношение и участие в добрите дела на народа. Тази жрица на доброто и културата знае цената на духовното.

Майката повежда децата си по пътя на нравствеността и морала. Тя ги запознава с традициите на народа ни и с християнските обичаи. Прекадила дома с тамян на Великата Бъдни вечер, застава благоговейно пред трапезата с постни ястия да произнесе молитвата си с вяра. С надежда реди късмети в новогодишната баница. С усмивка закача мартенички за здраве на всички около нея на първия пролетен месец. Първото червено яйце за Великден поставя на малкия семеен иконостас. С шепа житце споменава за годишнини предците като изтъква какви са били техните достойнства. В историята ни, през вековете, много са имената на извисили се майки в активния живот на народа, в сътрудничество, в грижи и помощ, със себеотрицание, разбиране и сърдечност. В контактите с други народи, тя съумява да усвои хубавия пример на дружбата и да покаже високо човешко достойнство и уважение. Пословични са делата на майката, откъдето и да е минала тя.

Бъдете здрави, устойчиви и все така чаровни, скъпи майки! И нека празникът ви, с всяка година, бъде все по-щастлив!

К. Масларска	27.04.2003 ВЕЛИКДЕНСКИ РАЗМИСЛИ Отец, Професор Благой Чифлянов
	Съзнавате ли, че живеем на границата между два свята: онзи, който прокламира “смъртта на Бога” и този, който изповядва Неговото възкресение.

Едните отричат Бога, а не са сигурни че няма Бог, защото дивното творение пред очите им не е възможно да съществува без всесилен Творец, а чудната закономерност във вселената и живота е немислим без висш Законодател.

Другите, верующите, търсят Бога, а не го намират, защото им липсва височина, от която да могат да погледнат, като евангелския Закхей, който “искаше да види Иисуса, Кой е Той, ала не можеше, защото беше нисък на ръст, и когато се възкачи на една смоковница Го видя и повярва в Него.

В нашия случай не е от значение височината, а целта, за която се стремим, защото в нашия свят едни се качват, за да видят Бога, а други се качват, за да ги видят човеците.

На нас, съвременните християни ни липсват духовни хоризонти, за да видим Кой е Иисус Христос, Който ни се откри в историята и ни показа Бога и Кой е Христос, Когото ние проповядваме на човеците с делата си.

Тези две неща са неразделно свързани. Не можеш да вярваш в Христа Бога, а делата ти да Го отричат. Ако днес светът все повече и повече се пълни с явни и тайни атеисти, те са хора, които изпадат в тая заблуда не като виждат и чуват Христа, а недостойните дела на християни.

Време е ние, които казваме, че Иисус Христос възкръсна, да обърнем погледа си към духовните висини и като видим Бога и Неговата любов към човека, да почнем да Му подражаваме, за да се изпълни света със свидетели на любовта. Нищо друго не може да докаже на света, че Господ Иисус Христос наистина възкръсна, защото както ни казва великият апостол Павел: “В Иисуса Христа има сила вярата, която действува чрез любов” (Гал. 5:6).

Нека не униваме, че отрицанието се разширява по света, а да се поучаваме от това, което ни накара да бягаме от любимата ни Родина и да се разпиляваме по четирите краища на света, а именно, че с отрицанието ни заля омразата. Тя унищожи световни империи: Римската, Византийската, Отоманската, Съветската и е на път да заличи и нас, ако овреме не се опомним и не се върнем към всеспасяващата Христова любов.

Нека като помним думите на нашия Спасител: “Дерзайте, Аз победих света”, да Го слушаме, да Го следваме, изповядвайки винаги и пред всички истината засвидетелствувана  от светите апостоли, които го видяха умрял и възкръснал и която прокламира Светата Църква вече цели 200 години: “Христос воскресе!”

 Април, 2003, Торонто

Коко напусна този свят на 35 годишна възраст, след кратко боледуване, на 24-ти януари тази година в 11:34 часа вечерта в болницата Монт Синай. Опелото на тленните му останки бе извършено в църквата “Св. Георги” на 29-ти януари от свещенниците на 3-те македоно-български църкви в Торонто, в присъствието на много негови приятели, близки и сънародници дошли да кажат последно сбогом на едно добро човешко сърце.
Благотворителен концерт се проведе под мотото: Celebration of Life” и в него взеха участие много наши български и чужди музиканти, певци, танцьори и артисти. Бе организиран и търг на произведения на изкуствата, където бяха изложени картини и други ценностни предмети, родени от талантливите ръце на наши български художници, скулптури и иконописци.
Концерта бе посетен от над 400 души, дошли да изразят своите дълбоки съболезнования и съпричастие към болката на близките и семейството на Николай Челебиев.
Първата част на концерта започна с кратка молитва за упокоение душата на починалия Коко, след което продължи с класическа и фолклорна музика, както и с красиви съчетания по художествена гимнастика.
Втората част започна с молитва за здраве и успех, както и многолетствие на съпругата, майката, бащата, брата, организаторите и всички присъстващи в залата. Програмата продължи отново с класически изпълнения на пиано, български народни песни, Фламенко и джаз.
Концерта завърши с любимата мелодия на Коко - “Аве Мария” от Бах в изпълнение на Иво Паунов – флейта и Любомир Даскалов – пиано.
На фона на тази силно въздействаща мелодия бяха показани на голям екран снимки от живота на Коко.
Майката на Коко, сломена от огромната болка и тъга, намери сили да излезе пред всички и да благодари с няколко силно казани думи:
“Във радост и тъга, подайте си ръка – българи, с големи сърца! Благодарим ви!”
Големият приятел на Коко и главен организатор на събитието, Румен Киринков закри концерта с думи на благодарност към всички присъстващи, пропити с голяма болка и печал.
...................................
Животът снежен е човек.
Той бавно се топи и тъжно намалява.
Не искай ти да бъде лек,
макар и кратък – хубав да остава...
И ако трябва ний да изгорим
и в пепел тялото да се превърне,
от нежност и любов да се стопим,
че после нищо няма да се върне.....

(стих – Георги Ряпов)

Текста написа Кера Масларска

РС: Благотворителния концерт е записан на видео касета и може да се закупи, като се обадите на Лъчезар Петков от Hamilton на телефони:
домашен: 905 383 24-80, сell: 905 308 28-63
Цаната на касетата е $20.00, като $10.00 от тях ще бъдат предоставени на фонд “Celebration of life”.

К. Масларска

02.02.2003 Защо обичам родителите си (текст – Силвия Методиева – Отава, Канада) Защо обичам родителите си? Могат ли да се намерят думи, които да  обяснят тази обич? Няма ли да изчезне магията на нещо необяснимо, неизмеримо?

    Разбира се, има обич, която може да се обясни. Например, обичам дадена книга, защото ме покорява мъдростта й и изпитвам от нея естетическа наслада. Обичам дърветата през пролетта, техните белоцветни и белоснежни цветчета. Те ме даряват с радост и изумление от бялата си чистота и красота. Обичам дърветата през есента, когато природата-художник ги обагря с различни цветове - жълто, червено, кафяво - и удивитлението от цветовата хармония изпълва тялото и душата ми.
    Но има любов необяснима, чиста и свята, естествена и интимна. Нея как да обясня? Това е обичта на душата, на родната кръв, на моето "аз" към родината, родното място, към родителите ни, която не избираме и за която обикновено не говорим. Тази обич е  много свидна и неостаряваща. Ние я носим от началото на появата си до края на света. Нея я носят всички хора по земята - силни и слаби, млади и стари, образовани и необразовани. Ние я поемаме заедно с майчиното мляко и я откриваме в приликата със своите родители - в жестовете, поведението, в отношението си към света.
    Стиховете на Христо Ботев са един своеобразен диалог с майката, с "бащината родна стряха", "бащиното огнище", с "гроба бащин" и "плача майчин". Първото и последното му стихотворение са сътворени за тях. Нима те не са и моята изповед?
Поетът Димчо Дебелянов в поемата "Да се завърнеш..." нежно и искрено, "с тих шепот" копнее: "да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта смирено гасне." И той в тишината вижда едно видение - майка си, която стои на прага и го чака. Завърнал се, той поставя главата си на нейното рамо и дълго повтаря "мамо, мамо." Поетът изразява тук моята любов, необяснима и неизмерима, превръщайки я в поезия.

Това е изповедта на неговата душа, но е израз и на моята обич, вечна и свята.
    И аз, като всеки един човек, се гордея с родителите си и се стремя да им подражавам. Обичам ги заради тяхната грижовност и затова, че са ме създали. Обичам ги затова, че са ме възпитали на трудолюбие, обич към родината и всичко живо. Обичта ми към тях е направила от мен това, което природата е пропуснала да стори и аз се стремя да бъда един пълноценен във всяко отношение човек.
Родителите - това е моето начало. Аз съм обсебена естествено и силно от зова на кръвта. А по-късно ще стана и аз майка, ще обичам своите деца и още по-късно те ще обичат техните. Такъв е кръговратът на човешкия живот. Така светът започва, защото има обич, родна кръв, наследствени гени.

Така ще бъде до края на света... А може би той няма да свърши поради това, че има любов необяснима, неназовима и неизмерима - вечната и свята любов между родители и деца.
    Измъчва ме друга една мисъл. Как да им благодаря, как да изразя своята безпределна признателност към тях? Може би с простичките думи: "Щастлива съм, че ви има на тоя свят." И с молитвата си "Бъдете дълго с мен!".
    Най-същественото се вижда само със сърцето. То е невидимо, но изпълва цялото ми същество, осветява и ще осветява пътя ми. Така е с любовта към родителите ми. Тя ще ме направи майка. Тя е животът. Това е вселената. Това е светът. Безкраен и във вековете.
Останалото е мълчание.                                                                              

Отава, Канада